Контролирани глътки въздух
Маргаритка – 70-годишна, е майка на Невена и Борислава. През осемдесетте години на миналия век, като студентка по машиностроене, тя се омъжва за Сталин – колега от същия институт, след като той я изнасилва и тя забременява. Тя трябва да се омъжи за човека, който я е изнасилил, за да не бъде майка на извънбрачно дете. Сталин смята за нещо обичайно да бие бременната си съпруга ежедневно и жестоко. Но Маргаритка, за да запази статуса си в обществото и да не бъде носител на позорното определение „разведена жена“, трябва да се научи да търпи болката и ежедневното насилие и да го крие както от роднините, така и от съседите, които чуват, виждат и знаят за насилието, но не се намесват, за да го спрат.
Невена е 37-годишна жена. Тя работи в община Пловдив като инженер, но заради жестокото насилие, което бащата на детето ѝ упражнява над нея, тя трябва постоянно да се крие в кризисни центрове.
Когато Невена е десетгодишна, цялото семейство заминава за Съветския съюз, където родителите ѝ са командировани. Бащата е един от най-уважаваните специалисти, научен сътрудник, благодарение на чиито знания се пускат в експлоатация нови заводи. Той е перфектният колега и служител, за когото всички имат най-високо мнение. У дома, след затварянето на входната врата, той пребива почти до смърт съпругата си и едната си дъщеря. Той не бие другата си дъщеря – Борислава.
Но тя не е толкова силна, че да издържи на „необичайната практика“ в семейните отношения, и преди да навърши осемнадесет години, се налага да постъпи в психиатрия. Борислава, на 35 години, е млада жена, неизлечимо психично болна, която живее затворена в стая със специални съоръжения в собствения си дом. Те са направени, за да спрат бъдещи опити за самоубийство след първия, за щастие неуспешен. След развода на майка си Маргаритка със Сталин, по-малката сестра се променя и от много добра ученичка се превръща в умствено изостанало същество, за което майка ѝ или сестра ѝ трябва да се грижат 24 часа в денонощието.
Трите жени, заедно със сина на Невена – Ники, се опитват да продължат житейския си път.
